сряда, 3 февруари 2010 г.

Обреди и заклинания при чипровските килими. Есе от Йоана Чушкарева




Здравей,

Отдавна не съм ти
писала защото …
не знам, може би не ми идваше вдъхновението за това , а знаеш че съм много трудна когато стане въпрос за писане.


Но вместо да се  оправдавам по-добре да премина към действие!


В последното си писмо ти ме питаше да ти разкажа нещо повече за обредите и заклинанията при чипровския килим. Е, сега изведнъж реших, че точно това ми се ще да ти разкажа.
            Историите, които ще ти пресъздам са се предавали от поколение на поколение, както митовете и легендите, и хората които ги правят вярват в тях така, както вярват в тяхната истинност.
В къщи ние винаги сме имали стан и той е станал част от нашия интериор , и мисля си че във всяка къща в Чипровци се предвижда мястото за стана още преди да са измислили хората къде ще бъде мястото на което и да било друго нещо. Сега като се замислям това място като, че ли винаги се определя в стаята която има изглед към улицата – не знам това е не писан закон, така тъчейки ако си сам “у станът”(казвам го на диалект защото така ми звучи по-истински) можеш да видиш кой минава, къде отива, с кой е, нов ли е, и въобще такива едни дребни нещица които на някой може да му се струват глупави или прекалено любопитство, но в това няма никаква злонамереност или нещо подобно, просто е така.Това не пречи на килимарката да си изпълнява модела , тя си почива по този начин.

Но преди да седнем в стана трябва да минем през другите процедури преди да се “надене”(сложи на кросната) килима.
          Първата процедура е насноваването : в нашия край това не става на самия стан както се учи в повечето училища, а си има специално съоръжение (не зная дали може да се нарече съоръжение) от два колеца , с поставена между тях хоризонтална летва (запонка), която има дължина колкото е приблизително
половината от дължината на килима, предстоящ за изпълнение. Та когато се приготви това нещо са необходими трима човека-двама капистрят(отделят по специален начин подобно на това да правиш синджир нишките четири по четири и два по две) и третия снове(обикаля с нишката около двата колеца). Понякога е нужен и четвърти, който внимава да не се оплетът двата конеца и после да има неприятен
момент от развързване на завързали се възли. Е тука идва първото предание да ти кажа: значи когато ти се завърже така конеца докато сновеш или вече тъчеш това значи, че толкова хубаво ще стане новата ти творба, че ще се хвалиш с нея,  и се вярва че колкото повече се е завързало толкова по-хубав ще бъде килима. Сега сигурно ще попиташ тогава защо има четвърти-ами може би за да се докаже, че това си идва от само себе си, защото въпреки , че си направил всичко това да не се случи то се случва. Значи вече всичко сме приготвили, тези които ще капистрят сядат от едната страна на съоръжението, а този дето ще снове е от другата страна и той преди да започне работа казва: “Айде боже поможе ти преди мен, я по теб." А забравих да ти кажа, че цялата тази процедура се извършва в определен ден, според човека-всеки си има ден. Повечето се стремят това да стане във вторник или петък.
Вече сме насновали килима. Промушва се един конец между нишките за да отдели бъдещата зев(отделяне на горни и долни нишки) и се сваля наснования килим от колците и веднага се слага на отворена врата, за да може по-бързо да излезе килима от тази къща т.е. да се изтъче бързо.

Докато стои наснования килим на вратата се прибират колците и всички такъми по насноваването. Преминаваме към следващия момент, когато трябва да се “надене” килима на стана. Тук вече трябва да има поне един мъж щото има малко по-тежки за една жена операции. Сложен е наснования килим на кросната (долната и горна греда на вертикалния стан които отивайки нагоре и надолу опъват нишките). Сега се подрежда нишка по нишка бъдещия килим. Докато се правят всички тези операции се вярва, че не трябва да влезе в къщата някой “карък” или човек с тежка “поодня”(човек , които като влезе в къщата и след това работата не спори). А ако все пак това се случи то тогава след като излезе от стаята се хвърля “заглавка”, това е малка дъсчица, коята служи при опъването на нишките.

Така вече всичко е оправено, остава ни да “затъчем”-започване на килима. Застава жената пред килима прекръства се и казва:

 “ Ела Боже помогни
кой колко мое
и ми колко само скали.
          
От ручък на потърчък,
от обеда до напреда, 
до квечеру до тук да стигнемо." 

Като при последните дума показва с “тупицата”(уреда, с който се набива ) горния край на килима, т.е. до там да се стигне.


О, съвсем забравих, че ти сигурно не знаеш какво означават някои думи.
Значи, “ручък” е закуска в 10 часа, “потърчък” означава бързо темпо, а “квечеру” е до довечера. Май стана много слажно то трябва и речник на думите да направя , шегувам се.

Ей, ако ти омръзна да продължа в следващото писмо а?
Добре ще давам по-бързо, че много се увлякох.
Та затъкахме вече килима и сега ще дойде някоя съседка да види какво ще тъчеме, колко ще е голямо, пък и да си направим малко “сбор”(да си поприказваме). Обикновено като идва някой на “сбор” си носи естествено и той нещо за работа щото къде дават така само приказки без никаква работа-това не може да го видиш. Та идва например баба ти Миша, така се вика на Мария, и си носи да плете. А, ако е дошла за нещо друго и бърза трябва поне за малко да седне, за да “се седи у килимът”, т.е. да е спорна работата, а не постоянно нещо да те откъсва от нея.
Понатъкахме доста и сега трябва да се смъкне натъканото на долу, за да може да се продължи по нататък килима. Дойде ли този момент, ако някой иска да ходи някъде го прави преди да се започне “поврачаньто” защото започне ли никой не може да излиза от стаята докато не се затъче, за да не излиза
“повратът”.
Стигнахме вече до рязането на килима. Не си мисли обаче ,че толкова бързо се стига до този момент щото си има бая “тупанье” докато дойде този час.

1. Отрязва се една нишка, смачква се и се настъпва добре, вярва се че така ще погазиш враговете.
2. С отрязването се маха “нанитеното”, това е една процедура, която не ти казах по-горе, но щях да навлеза в много детайли, а пък не знам дали щях да ти го обясня добре.Та това се маха веднага, за да може ако е тъкала бременна жена лесно да роди, а ако е не женено момиче да се ожени бързо. 
3. Изнася се накрая килима навън и се люлее дете в него-доказва се, че е здрав килима.




    Е май това беше всичко което си спомням от преданията. Надявам се да ти е било интересно .
            За сега ще спирам до тук, че май идва някой в нас, а пък следващия път може да ти разкажа как са  багрили на времето хората по нашия край с природни багрила. 
                                                  Ще чакам с нетърпение твоя отговор!
     Довиждане! 
Забранено е копирането и разпространението на тази статия без изричното съгласие на автора и. 
Tелефон/факс: +359 2 983 66 09, +359 888 968874
e-mail: sales@tchukilim.com
                     Възпроизвел по книгата на Станков "Чипровски килими" арх. Й.Чушкарева
Гарибалди - клесически килим от XVIIIв.


Чипровски килим " Магическа лоза"  
 Килим " Бомбички" размер: 170/170, класически от XXв.

Всички килими са изработени в Чипровци от сръчните ръце на майсторките.
Поздрави от Чушкарчето. Заедно да опазим българските традиции и обичаи.




4 коментара ( +add yours? )

Slavyan Stoyanov каза...

Много са интересни Цвети.

Valentina каза...

Е наистина останах без дъх Цветелинче ,личи си чипровското .

tcvetelinka каза...

Благодаря отново. Чипроският килим не е просто вещ, която си купуваш за да имаш на какво да стъпваш. Той е дух, история, красота. Всяка частица от него носи наслада за душата ти, на трябва да го опознаеш.

Augusta каза...

Здравей,
имам два килима от твоя магазин на Раковска- единият е малък, на стената, закачен на корниз от ковано желязо от Чакрини, другият - правен по поръчка за земята, но не е с шарки, едноцветен е, в единия край с дебели цветни ивици (такъв си го исках). Еми поздрави :)

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...