вторник, 28 февруари 2012 г.

За нишката в живота

   Една различна история през моя поглед за чипровския килим и за неговите създателки. 

 През дългите зимни дни, старите жени по-дълго време се застояват зад стана, тогава взирайки се в дългата нишка, която обикаля кросната, пред очите им се отваря картината на новия килим, още по-богат и по-изпъстрен на фона на бялата зима отвън. Килим, който ще събере в себе си цяла емоция от криволичещи фигури и топлина с която е докосван от тъкачката. 




 Тази история е за тях, тези които са на 70 и повече години, седнали от малки момичета зад стана за един живот свързан с нишката му, а накрая техните имена ще останат неизвестни.Те нямат така наречените майсторски тапии, но те са истинските учителки.
 Повечето хора виждат само бизнеса с килима и малцина са тези, които ги вълнува историята на една тъкачка на чипровски килим, и защо на преклонна възраст прегърбена от живота тя с усмивка сяда зад стана, и всеки път, като се скъса нишка, тя старателно я скрива от очите ви. Ще ви научи, как да продължите, с търпение ще ви покаже и разкаже историята му. А когато я попитате защо продължава на тези години да сяда зад стана и как не се е уморила, ще получите отговор, който за повечето хора ще е лудост. 
 Но не е лудост, а любов, една такава необяснима и няма цена, защото тя просто сяда и тъче и това е целият и живот, който не би го заменила с друг, защото това е като свещенодействие, като пробуждане за нов живот след всеки изтъкан ред. Няма да влизам в подробност за цената на техният труд...но щом пиша тази тема, значи че едни ден ще стане дума и за нея.




  С отминаването на годините този занаят бавно ще гасне в оригинала си, да сега има нови разработки има и млади, които са зад стана, но колко от тях владеят изкуството без картон и начертано поле да сътворят картина? 

 Някой може би ще каже ами не може да стоим в 18 век, но сега сме 21, а те пазят все още картините на старите килими от онези времена, които сега рядко може някой от младите да изтъче.

 Когато нишката се скъса в килима, а тя ще се скъса, защото тези жени няма да са вечно живи, няма да има, кой да я съедини и затъче напред.
 Дано някой да се сети докато е време, да отдаде почит и уважение, към труда на тези жени, които години наред са пазили традициите в този занаят живи. 


По случай наближаващия първи март, да сте живи и здрави, бели и червени и дано Баба Марта да не се люти много.
Чипровски килим с мотиви "четирите окца"- тъкачка Мара 


Чипровска пътека-Пролетна лоза-тъкачка Мара
автор: Петкова

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...