Аз, съм си аз! Чипровски килими...: Почти есен

сряда, 12 септември 2012 г.

Почти есен

Докато го измъдря как точно да ви опиша и предам прословутото идване на Президента в Чипровци, най-вероятно есента да е в разгара си. Не бях виждала на живо толкова подмазвачи, не визирам в случая Президента ни, а една друга особа на която се кланяха до земята... Както и да е, той дойде в Чипровци с цел да подкрепи чипровските килими в Националното гласуване за "Чудесата на България" - доколко от това се възползваха местните е друг въпрос. На едни хотела беше зает от графовете Пеячевич, а другото единствено(в което има готвена храна) заведение едвам смогваше с храната за туристите пристигнали в града.

Както се казва кой, както се уреди. А, с какво впечатление са останали туристи и гости съвсем друг въпрос.
Най-интересното място, което можеше да се посети в този момент бе музея в града, там беше открита интересна изложба свързана с делото и живота на Петър Парчевич.

Килими не липсваха, макар и малко имаше изложени по къщите и четири броя на самата Община. Ако някой се чуди за начина ми на писане, ами има си причина, не съм нито доволна, нито въодушевена от начина на представянето на Чипровци от местните ни управнци, но това е друга тема.

Да не пиша, че изчетох и доста подигравателни статии по адрес на Чипровци, не знам кой и какво е организирал но-гафовете бяха много и факт от страна на Общината, а чипровчани най-малко заслужават това, за тях Чипровци и чипровските килими са като светиня, пазят своя бит и култура и все се надяват някой ден децата им да се завърнат по родните си домове.