Завя ме вятъра по Трънско, но тръни не намерих. Открих тишина и тишина, и много тишина в една притихнала завинаги бусинска грънчарска работилница. Радвам се, че я открих, техните грънчарски изделия за мен носят много повече топлина и уют.
Ей така наопаки ми се поиска да обърна нещата...
Блага дума-замислих се, кога за последен път чух такава... е в Трън много пъти срещнах усмихнати хора и блага дума.
Няма начин ще се ходи отново по Трънско, останаха още килимени цветни пътеки за снимане и потайни места скрили дух и история за преоткриване.
0 коментара ( +add yours? )
Публикуване на коментар