Twitter
Facebook
Flickr
RSS
сряда, 3 юли 2013 г.
Не ме познавате...
Не, не ме познавате, а може би някъде сте ме виждали, аз просто съм едно куче, пазя дома ви, пазя водата, нивата, животните ви. Кучешки живот, но съм важен, преди векове ме вписаха в килима е малко съм странен, но съм щастлив. Пазя ви втъкан в килима, рядко ще ме видите, но винаги съм там.
Повечето хора, които следят този блог се нагледаха на моите опити за фотография и сигурно са им липсвали мотивите от килима, явно мързела ми идва в повече или липсата на време. Реванш.
А това е съд за вода, странно и той има своето място в тази история.
Да мина на историята, стопанката ми реши да ме увековечи, но този път на място където досега не съм бил. Ама градина за чудо и приказ и децата ми тичат в нея, и къща си имам, и вода. Кучешки живот, но оцелявам, друг избор имам ли като е решила да ме рисува или пък изтъче.
Друго си е да се завърнеш у дома.
Абонамент за:
Публикации
(
Atom
)
